Изцяло

Никога не бъди нечия изцяло. Не се разкривай изцяло, пази най-съкровеното си за себе си. Откакто свят светува човекът вреди на човека. Неосъзнато или не, изцяло позната на някого ти сама подписваш смъртната си присъда. Не бъди отдадена изцяло. Пази страстта си, понякога дори потискай желанието. Така няма да могат никога да ти се наситят. Не бъди ясна като капчица вода, бъди сълза от объркани чуства, щастие или тъга. Бъди на принципа на зара. Рядко, при късмет, се раздай на шест през другото време се примирявай да даваш по малко, така няма и да ти искат повече. А когато дадеш повече ще го ценят. Изцяло, не вярвай на всяка една дума. Колкото и искрена да е, колкото и чиста, без задни мисли, ти имай едно на ум. В момент на щастие, удволетворение или какъвто и да е момент хората изричат обещания, бленуват бъдеще с безброй планове. Радвай се, когато участваш в нечия мечта, идея, ала недей да променяш своите цели поради това. Стой здраво стъпила, защото ако съдбата е отредила ти ще поемеш по друг добър за теб път. В случай, че останеш сама, ти ще можеш гордо да вървиш по своя. Не се променяй изцяло. Дори и недостатъците ни са тези, които завършват личността ни, без тях няма да сме същите. Променяй лошите мисли, приятелства, обкръжение, връзки, но не и изцяло себе си. Ти си неповторима по начина, по който се държиш понякога извън етикета, неповторима по начина на обличане, извън модата. Неповторима по начина на мислене извън, общоприетите секти и морали. Неповторима по начина ти на обичане, към този на когото осъзнато даваш всичко и тайно се страхуваш, че въпреки личните ти бариери, въпреки съветите на приятели и роднини, въпреки всичко и всеки, си готова да дадеш и последната част от пъзела, защото любовта ти е преодоляла всичко!

Тя е, обичта е

Обичта е да преоткриваш любовта си с всеки нов ден, сякаш си бил в амнезия за случващото се. Отваряш очи и се влюбваш наново в любимия. Така подхранваш и запазваш чувствата си. Ала когато настъпи нов ден , в който си се разочаровал и това започва да тежи в настоящето ти, а любовта не може да замени тъгата ти. Тогава с всеки изминал ден си зает да търсиш онова, което те е вдъхновявало да обичаш дадения човек, започваш да забравяш чувството да се влюбваш в него отново и отново. В такъв момент остават само празноти, липси, които се опитваш да запълниш ала те са непоправими. Вече издълбаната яма зее в душата ти и настъпва момент, когато любовта, прошката остават единствено в теб. Вече не си готов да ги предадеш на любимия си, който всъщност е станал твоя обект на разочарование. Ти можеш да се изправиш и бориш, но се питаш защо и защо. Щом възникне борба между разсъдъка и чувствата ти, когато любовта не е достатъчна да си сигурен в борбата, която водиш и последствията са очевидни и уморителни. Едва тогава умът ти изгражда бариера на сърцето ти. Държи го в плен и в същото време го защитава. Взима контрола и разрушава всичко довело до тази тъжна развръзка. Събаря до основи и подготвя внимателно почвата до тогава, когато сърцето ще поеме своята роля и безразсъдния си път.

Не ме наричай

Не ме наричай своето" всичко ", ако няма да се бориш за мен до последен дъх! Не съм твоя "любима" щом допускаш да се скитам сама в нощта.. Нее "любов", наричи го игра, авантюра.. Това бях аз за теб! Тези лъжливи слова запази за някоя друга, защото тези думи не са ми по мярка. Аз бях за теб едно нещо, което ти така изящно украсяваше с красноречиви слова, че от цялата претруфеност и фалш, думите ти се откъснаха от моя адрес, щом дойде време да се докажеш в тях! Недей ме превъзнася щом не си готов мълчаливо да ме гледаш и да ми се любуваш. Аз съм картина, на която трябва да се обърне специално внимание, за да бъде разбрана. Ти "скъпи",  не се удостоявай като художника създал творбата, защото си нищо повече от прост минувач, който подминава това изкуство, щом не може да го разбере. Ала и каква полза от зрящи, които не са се научили да виждат. Същата и като мъже, които не са се научили да обичат!       

За греха и любовта

С лед отпивам горчилката на вечерното питие, с мисъл какво ме чака тепърва в изкушението от вкуса на любовта? ! Дали да пия до несвяст и да се въздържам от плътския грях... Любов много сложно казано, ха нима трепетът от докосване е любов?! Не! Ах, любов, как често те вписваме в сложните си дела! Нима си ти решение, оправдание... Колко жалко звучи за теб скъпа, та ти си недостижима до нивото, до което те принизяваме! Трябва да се превърнеш в табу за невежите, които с лека ръка те намисят в нечистотиите си. Ти си антоним на този позор. Страст, съблазън, желание това са чуства извън твоя първичен контекст. Да, те са породени от теб, но не са твоя основа. Та ти си красива като настъпваща пролет, която красота извън страстта е по-видима и осъзната. Ранима като сурова зима, за да те боли е нужно нещо повече от проста авантюра, и помъдряла след горещото лято, горещо остава в любящите сърца, защото в тях огъня умее сам да се подклажда. Ти представяш описание на духа. Ти си неговото изцеление, награда, възвишение.Ти толкова зряла и вдъхновяваща, аз ще пазя теб от картините на греха, които те оковават като своя рамка! 

Той

Очите му, две планети с разноименни полюси. Насочени към мен съм готова да прекося разстоянието от северния до южния, за да мога вечно да се взирам в душата му и да виждам в тях любовта! Душата му, древен храм пълен с мистерии и чудатости. Съвкупност от добро и зло, в добра есенция с непредсказуемия му нрав, респектиращо излъчване и добро сърце! Устните му, най-сладкото изкушение! Мястото ни на свързване, с всяка целувка все по-единни, сплотени от обич и страст. Именно за това, още когато ме видя той се подписа върху мен, с целувката ми даде обет, че желае да бъдем едно! Целувката на истинската любов! Като излязло от приказка, но не е така, за което съм благодарна. Няма идеални отношения, нереалистично е, а дори и не вярвам в щастливия край, защото нищо което е приключило не носи щастие! Ние създадохме щастливо начало, сега градим стабилни отношения. Приказките не са за нас, достатъчно сме пораснали да вярваме в други идеали. Идеали, които дори с пречки ще достигнем! Ала какво ли са пречките пред самия него. Мъж с душа на дете, разсъдък на философ и визия на модел. Как да му се наситя? ! Желая вечно да съм упоена от диханието му, докато се движа в ритъма на пулса му и следвам лудориите му. Блаженство е да бъда с него ! Той, единствен, моето зверче с ангелски очи!