петък, 17 март 2017 г.

За греха и любовта

С лед отпивам горчилката на вечерното питие, с мисъл какво ме чака тепърва в изкушението от вкуса на любовта? ! Дали да пия до несвяст и да се въздържам от плътския грях... Любов много сложно казано, ха нима трепетът от докосване е любов?! Не! Ах, любов, как често те вписваме в сложните си дела! Нима си ти решение, оправдание... Колко жалко звучи за теб скъпа, та ти си недостижима до нивото, до което те принизяваме! Трябва да се превърнеш в табу за невежите, които с лека ръка те намисят в нечистотиите си. Ти си антоним на този позор. Страст, съблазън, желание това са чуства извън твоя първичен контекст. Да, те са породени от теб, но не са твоя основа. Та ти си красива като настъпваща пролет, която красота извън страстта е по-видима и осъзната. Ранима като сурова зима, за да те боли е нужно нещо повече от проста авантюра, и помъдряла след горещото лято, горещо остава в любящите сърца, защото в тях огъня умее сам да се подклажда. Ти представяш описание на духа. Ти си неговото изцеление, награда, възвишение.Ти толкова зряла и вдъхновяваща, аз ще пазя теб от картините на греха, които те оковават като своя рамка! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар