петък, 17 март 2017 г.

Тя е, обичта е

Обичта е да преоткриваш любовта си с всеки нов ден, сякаш си бил в амнезия за случващото се. Отваряш очи и се влюбваш наново в любимия. Така подхранваш и запазваш чувствата си. Ала когато настъпи нов ден , в който си се разочаровал и това започва да тежи в настоящето ти, а любовта не може да замени тъгата ти. Тогава с всеки изминал ден си зает да търсиш онова, което те е вдъхновявало да обичаш дадения човек, започваш да забравяш чувството да се влюбваш в него отново и отново. В такъв момент остават само празноти, липси, които се опитваш да запълниш ала те са непоправими. Вече издълбаната яма зее в душата ти и настъпва момент, когато любовта, прошката остават единствено в теб. Вече не си готов да ги предадеш на любимия си, който всъщност е станал твоя обект на разочарование. Ти можеш да се изправиш и бориш, но се питаш защо и защо. Щом възникне борба между разсъдъка и чувствата ти, когато любовта не е достатъчна да си сигурен в борбата, която водиш и последствията са очевидни и уморителни. Едва тогава умът ти изгражда бариера на сърцето ти. Държи го в плен и в същото време го защитава. Взима контрола и разрушава всичко довело до тази тъжна развръзка. Събаря до основи и подготвя внимателно почвата до тогава, когато сърцето ще поеме своята роля и безразсъдния си път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар